|
 |
Алиботуш (Славянка). Един ден из Китка планина |
 |
пътепис от Пътеписи
публикувано от: nikolay, Николай дата: 2005-06-29 16:11:51 показвания: 5966 |
|
 |
 |
Николай И. Даутов
Бродейки си из Родопите в един от поредните дни посветени на туризма и близостта с природата и разказвайки си истории от минали походи, стана дума за красивата планина Алиботуш (Славянка). Кога ли ще направим едно хубаво ходене до там? Помните ли, казва Н., когато ходихме от с. Голешово до Алиботуш, как ни возеше Г. до “Ливада” по оня лош път? Ами, казва Л., що да не направим същия преход другата седмица? Речено сторено! Ще говорим с Г. пак да ни вози там.
Следващата неделя сме се строили на площада в Гоце Делчев и чакаме С. (брат на Г.) да дойде с буса. След 15 минути вече сме на път към целта. Групата е печена – едни от най-добрите планиноходци на Неврокоп. Тези подробности едва ли вълнуват жадните за планински въздух и гледки от високо. Между Петрово и Голешово се допитваме до учтив чичко, който коси една ливада, за точния път. Почваме да се чудим дали колата ще издържи по него, понеже времето напредва, а Алиботуш е сериозна планина. Лека полека за около час стъпваме на странично било проточило се на север от връх Шабран. Е, на едно място се наложи да слезем тъй като теренът е тежък за такива коли. Почти обяд е, но доволни се стоварваме в местността Ливада. Наистина, местността много сполучливо носи името си. Тучни ливади са оградили малко изкуствено езерце, а малко над него над високата трева се подава малка постройка с чучур – където е единственото място километри наоколо, където има вода.
|
Едва вдишали свежия въздух, специалитет на алиботушките черни мури, започваме да събираме гледки. Менахме раниците и запъплихме нагоре. Срещаме двама души от Петрово и Голешово дошли тук по техни си дела. Чакай да го поразпитаме за разни необходими неща!? Оказаха се стари познати и познати на други наши познати. Десетина минути приказки и хайде пак на път. По-голямата част от групата е напред и трябва да се догони. От гръцка страна над Шабран се надигат мъгли, темето на Голям Цари (Царев) връх също ту се показва ту се скрива, трябва обезателно да се съберем. Бързо преминаваме муровия пояс и се озоваваме с високопланинските пасища. Тук групата ни чака и лафи с младежи от с. Яново тръгнали рано из планината на разходка. Разменяме и ние няколко думи с тях и пак тръгваме.
|
 |
Връх Али ботуш (Гоцев връх) гледан от връх Шабран |
|
| Вече сме в подножието на връх Шабран и неочаквано ни захлупва гъста мъгла, която ни кара вече да съжаляваме за нещата, които тя скрива от нас. За щастие тя се вдига тъй неочаквано, като дойде и настроението ни отново се повиши. Понеже целта ни беше вр. Алиботуш (Гоцев връх), а част от групата искаше да поразтъпче и по връх Шабран се разделихме на две. Едните хукнаха да изкачват вицето на планината, а другите направо към първенеца. “Отцепниците” от Шабран се спускат към седлото покрай граничната бразда и скоро цялата група отново е накуп на кота 2212 м – най-високото място на Славянка. Тук пълненето на очите с красоти май не е достатъчно и масово преминава в пълненето на стомаси! Следват снимки с пирамидата на върха с валозите под самия връх, с Шабран, с Голям и Малък Цари (Царев) връх и с баш вицето на планината – т.нар. кота с пирамида № 100. Качилите се направо на Гоцев връх се консултират с шабранци за трудността на върха и потеглят към него. Този път шапките се сменят! А, само вие ли ще се качите и на Шабран? И ние искаме! За съжаление откъм Гърция само мъгла и нищо не се вижда. За сметка на това в българска територия всичко сияе!
Останалите на върха се разделят. Едни слизат направо към валозите, където смятат че ще е по-добре за почивка, а другите се запътват към пирамида 100. Там гледката е чудесна! Гръцката мъгла се смилява за малко и позволява на отишлите там да видят селцата Търлис, Каракьой и Крушево – по някои съображения няма да цитирам гръцките им наименования. За малко се показва и ниската Църна гора (Черна гора) свързваща Алиботуш с други две планини, Шаралия и Сминица (Змийница), които обаче гръцката мъгла ревниво пази. На изток се показва малкия Стъргач, а на югоизток се кривнал Голям Щудер, най-високият връх в западния дял на могъщия Драмски Боздаг. Стига толкова, казва мъглата и подканя за слизане. На югозапад за малко ни маха на изпращане изпод мъгливият си юрган Сенгельова планина.
Слизането е приятно! В приказки и зяпане групата пак се събира в началото на гората. Всички са доволни от прехода, за което ни подсеща веселото щракане на фотоапаратите запаметяващи красивите алиботушки пейзажи. На ливада групата се отдава на дълго пладнуване, като само двама предпочитат да тръгнат пеша надолу за да съберат още впечатления от планината. След час те са застигнати от колата с другите и заедно потегляме към местността “Извора” – голям карстов извор преди с. Петрово. Мраморите на Алиботуш ненаситно поглъщат падналите валежи и по незнайни нам подземни улици ги отвежда до тук. Това си е работа на геолози и спелеолози.
Времето напредна и набързо се товарим във возилото. Време за биричка няма, така че подминаваме кръчмичките в Петрово и Катунци. Оглеждаме само хубавите лозя покрай пътя правейки коментари за местното вино и неусетно се понасяме по пътя към Папаз чаир и Гоце Делчев с нови амбиции за Алиботуш още през тази година.
Снимки от прехода може да видите във фотогалерията Алиботуш (Славянка) - юни 2005 г.
|
публикувано от: Николай дата: 2005-06-29 16:11:51

 #1 |
Mnogo hubavo opisano-shte minem po Vashia marshrut, ima li bilki-paprat, alibotush? | |
|
|
|