|
|
 |
| Пролетна разходка до с. Делчево |
|
Пътеписи
публикувано от: nikolay, Николай
показвания: 3699
|
|
|
 |
Николай И. Даутов
Болшинството народ хукнал да пълни очи с прелестите на Пирин стига до Банско, но ако човек продължи през китното с. Добринище и впечатляващия Моминоклисурски пролом на р. Места изведнъж се озовава в Гоце Делчев – изходна точка за някои неизвестни и приятни за туриста отегчен от обичайните български курорти кътчета, където може да намери просто спокойствие и да не види човек предлагащ сувенири и картички.
Вече е 13:00 след обяд, събота 22-ри февруари, и бързаме към изхода на Гоце Делчев откъм Косова махала – на път за с. Делчево. Tazzz сърба някаква негърска пот в пластмасова чашка наречена “кафе” made in крайпътен квартален магазин дислоциран в един гараж, Зомбайо още търка сънените си очи, а Speedy нервно крачи и довършва последните останали солети Хрус хрус, запазена марка на фабриката “Млин-Разград”. Йори е тръгнал преди час и е напред с материала така че едва ли ще го стигнем. Продължаваме по шосето, прецапваме през частен имот, където се мъдрят няколко стари кестенови дървета за да избегнем дълъг завой и се озоваваме при манастира “Св. Богородица”, до който обикновено свършват изнурителните походи на кашкавал туристите. Свидетелсво за това са многобройните огнища, пластмасовите шишета и кесийки разхвърляни около манастира.
|
Следва остър завой, при който само се споглеждаме и без да говорим кривваме в ляво, посока юг – югозапад по пряка пътека през шубрака от леска и опитващ се да се да се възстанови след упоритите набези на хора с резачки и брадви дъб и бук. Пътеката е заснежена тук там отдолу се показват камъчета, но за щастие почти няма кал. Наклона е лек и предразполага към приказки и коментар за шубрака и все още личащите някогашни ниви пръснати хаотично наоколо. Озоваваме се на десния склон спускащ се стръмно към Делчевска река и спираме за почивка. |
Отсреща на един хвърлей място се извисява “Момина кула” (остатък от крепост датирана различно от плеяда автори), а под нея идентична на нашата пътека, следяща обаче левия склон на реката. Тя е много хубава през лятото, почти изцяло сенчеста, но сега изглежда доста неприветлива всред буковата гора, която все още е гола само със зимната си премяна. Долу реката е почти изцяло замръзнала и двата водопада изглеждат странно. Водата излиза от дупка в леда и след няколко метра потъва шумно в друга.
Воят на псетата “пазещи” нечия грозна колиба построена до водопадите ни подканя да продължим по пътеката вече изцяло в западна посока. Изложението е южно и слънцето приятно препича. По-наблюдателните може би ще забележат една почти изтрита синя маркировка поставена сигурно от незнаен турист преди години или интересното съчетание от мраморен субстрат и утаечни червени скали увлечени във височина преди не знам си колко хиляди години при издигането на оградните склонове на Гоцеделчевската котловина, но това едва ли прави впечатление на спътниците ми. Селото вече се вижда и ние весело подхвърляме идеи за това какво ще си поръчаме след минути в хоремага. За пореден път се радваме да няколко красиви големи дъбови дървета и си спомняме за едно миналогодишно размишление по същия маршрут дали в България има 16 или 17 вида дъб. Поглеждам един такъв представител на семейство “Fagaceae” носещ гръмкото име “Querqus robur”, което на обикновен български си е “Летен дъб” и си викам - не е чак толкова важно дали са 16 или 17 вида, а това да ги има и да им се радваме.
Неволно напипвам фотоапарата окачен на колана и се сещам, че е редно да запечатаме снежната пътека за спомен, правим 2-3 снимки и след 10-на минути гледаме Йори ухилен да се подава от селската кръчма, където докато ни чака е вкарал един фалшив коняк. След пълноценната разходка ние се отдаваме на по една мастика и парче саздърма закупено от селския ЦУМ. На площада са се наредили 10-на коли дошли тук от не знам къде си. Делчево може и да има бъдеще като архитектурен резерват, но трябва да има и малко контрол, тъй като на доста къщи тиклите по покривите са заменени от керемиди и не всичко строително което се прави е в тон с традициите за подобни селища. От наблюденията ми в други такива в района, като Ковачевица, Лещен и Долен например си правя извода, че Делчево е все още далеч от понятието архитектурен резерват, но има какво да покаже без съмнение.
|
Слънцето вече залязва и ние забързано ходим по обратния път. Вятърът хапе все по-неприятно, но края му се вижда. Отново влизаме в Гоце Делчев преди да влезем на топло си казваме, айде до другия път.
|
публикувано от: Николай
|
|
