страници: 1 2 >>
 |
| |
|
|
 |
| „Момин двор – 2730 м. Върхът се намира между Валявишките езера и Попово езеро и представлява един от най-поетичните върхове на Пирин планина. Целият е изграден от гранит. Той е насечен, прояден, изрязан с чудновати и фантастични скали и зъбери. Наблюдаван от изток и запад е крайно декоративен, красив, изящен и поетичен. Гледката на върха от запад откъм Дългото Валявишко езеро, заедно с неговото отражение в езерото, е една от редките в Пирин. Изгледът на върха от изток от циркуса на Попово езеро и горното течение на р. Ретиже зимно време е също така крайно поетичен и пленителен." Проф. Г. К. Георгиев, „Природни обекти в нашите високи планини“, 1950, стр. 21. |
|
|
|
 |
| Едно от Рибните езера - Синия гьол |
|
| |
|
|
 |
| Попово езеро с Демиркапия и Джано |
|
|
|
 |
| „Почти във всички карти, изключение прави тази на д-р Луис, Попово езеро (Папаз гьол) е дадено толкова голямо, като че ли има километри дължина. Всъщност, то не е толкова голямо. Дълго е около 500 метра. На изток от него е връх Джангал (2580 м). По на изток от този връх са групата на Кременските (Джангалски) езера“ Проф. Г. К. Георгиев, „Алиботуш - Китка планина може ли да бъде част от Пирин планина“, 1938 г. стр. 1096. |
|
| |
|
|
|
|
 |
| „Някога Пирин била пуста планина. Господар тук бил някакъв дух, който живял на островчето в езерото. Той бил добър, но щом му изгаснел огъня, ставал зъл, свиреп, отмъстителен. Тежко на овчарите, които в такъв момент се намирали около езерото. Мор наставал по добитъка им. Гръм и мълния трещели, скали се събаряли, ехтяла планината. Водите на езерото излизали и помитали всичко по пътя си. Овчарите запалвали голям огън и всичко утихвало. Затова пиринските овчари и до днес палят огньове около езерото.“ К. Хаджирадонов, „Останки от култа към Перун“, 1966 г., стр. 4. |
|
| |
|
|
 |
| Демиркапийски чуки - северозападната кота (2647 м) |
|
|
|
 |
| Преспата под портата между Кралевдворския циркус и циркуса Белемето |
|
| |
|
|
 |
| Каменица и хижа "Тевно езеро" |
|
|
|
страници: 1 2 >> |
