|
|
 |
| КАРАУЛИТЕ 04. 06. 2005 Г. |
|
пътепис
публикувано от: nikolay, Николай
дата: 2005-06-13 16:23:12
показвания: 4314
|
|
|
 |
Николай И. Даутов
Петък вечер е. Седим си на една караванка и пием мастичка умувайки за планината. Разговора върви към обсъждане на утрешния ден. Чудим се дали има още много сняг по портите и решаваме, че не е лошо да проверим. Отдавана ни се върти идея за ходене на Караулите, превоз има, така че давай да ходим.
В 9:30 малко преди х. Вихрен трябва да слезем, понеже падналата лавина е засипала пътя хората от хижата разчистват с лопати. Оставяме колата, слагаме раниците на гърба и потегляме към Равнака.
|
 |
| Поглед към Дончови караули |
|
|
Срещу нас се пъчат билото с Бъндеришки чукар и Караулите и ни викат да дойдем. Тръгваме да катерим портата, но вървим доста бавно. Снегът е все още доста и бързо се изморяваме. От време на време се виждат стари стъпки, но те не ни помагат много понеже са почти заличени. С изключение на местата, които са на пипек, снегът е навсякъде. Гледките към Околните въхове стават все по хубави.
|
Тодорка, Муратов и Хвойнати връх стърчат над снежните си подножия. Стигаме Голямото Муратово езеро където спираме за отмора. То е почти изцяло замръзнало, но все пак е започнало да се пробужда от зимния си сън. Докато хапваме набързо обмисляме как да подходим нагоре за да ни бъде по-лесно в снега. То нещата са ясни де! Който има най-добри обувки ще прави скъпки в снега, а другите ще му се радват и ще му викат браво! Правим дежурните снимки с езерото и пак нагоре.
Следващите две езера от Муратовата група са замръзнали почти изцяло. Тук е равно и се върви леко въпреки снега. Това е само прелюдие пред най-тежката, финална част до портата. След 30 минути, оплезили езици, но доволни сме на самата порта в подножието на Муратов връх. Следи от най-високото от Овинатите (Муратови) езера няма. Все още е затрупано от дебел лед и сняг. Остава като че ли по-лесното, да минем на един дъх през гребена на караулите тъй като билото е чисто – без сняг. Измерваме разстоянието на око и тръгваме. На първия караул ентусиазмът ни беше туширан от терена наподобяващ едно минаване през Ушиците и Стражите. За щастие това беше за кратко, но пък порциите мъгли извиращи от циркуса Спано поле също не вещаеха добрини. Беше ме яд, че не мога да хвърлям по едно око на Башлийски чукар (един от любимите ми върхове в Пирин), но се молех облаците да не превалят билото и изцяло да омаскарят пейзажа.
|
Езерото под Спанополски чукар ни предложи интересна синя окраска. Обръщаме се назад да видим как са облаците!? Стоят като шапки върху Вихрен и Кутело и не мърдат, а Гергийца, Гредаро и Муратов връх ту се появяват, ту изчезват. Най-хубаво е на изток към слънчева Тодорка и Бъндеришкия циркус, където езерата едно по едно се показват надничайки изпод леда.
Неусетно в съзерцаване на красоти и правене наснимки достигаме последния, баш караула, както се казва. Времето напредва, има мач на националите след 3 часа, а и облаците се увеличават. Споглеждаме се и без много да му мислим даваме команда “беж назад” и тръгваме. Тъкмо стигнахме на горепоменатия първи караул и хоп, сгащиха ни мъглите! Както се бях почекнал на най-кофти мястото, поглеждам и нищо не виждам, бяла дупка. Викам си, това не ще да е сирене за ручане нито памук за търкаляне! Айде обратно да намерим правилната козя пътека и да ни дойде акъла. Добре че мъглата се вдигна та нацелихме мястото! Като видях къде съм се бил надвесил преди малко преглътнах трудно. Кратка почивка на портата и след това юруш надолу.
|
 |
| Слизане от Бъндеришка порта |
|
|
Падна едно ми ти пързаляне или както някои хора му викат шеговито “гъзинг”, а бе вървиш по склона и дереш като котка по снега да се спреш. Една група се запътила към Синаница, явно не ги вълнуват мачове. Блазе им, отиват на прекрасно място, а и ползват направените от нас стъпки. Разменяме няколко думи и пак беж надолу. Понеже беше топло, текнали ми едни води, едни чудесии та малко поджвакахме. Не е много весело да стъпиш върху някоя туфичка и тя сърдито да ти отвърне със струйка вода в лицето. Навреме сме на хижата! Един се преоблича, друг си взема печат от хижаря (зарибил се по стоте обекта човека), трети се върти в кръг! Отново се дивим на силата на лавината, качваме се на колата и потегляме. Пирин ни изпраща е една не весела картинка – раните от строителитена ски писти и придружаващите ги съоръжения, но все пак сме доволни от преживяното.
До нови срещи!
Повече снимки вижте във нашата фотогалерия: Караулите (Дончови караули) - юни 2005 г
|
публикувано от: Николай
дата: 2005-06-13 16:23:12
|
|
